4.10.2006 г., 0:55 ч.

С благодарност на алхимика 

  Поезия
1188 0 6

Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър
ще танцува сред лъчи
под едно небе, където
всеки може да лети.
Добре дошла си, непозната,
със твоите бляскави коси,
в които младият художник
мечтае да се потопи.
Приспи ме някъде в полето
духът ми вечно там ще бди,
благодаря ти, алхимико,
че от лято, есен сътвори.


© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??