С благодарност на алхимика
Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър
ще танцува сред лъчи
под едно небе, където
всеки може да лети.
Добре дошла си, непозната,
със твоите бляскави коси,
в които младият художник
мечтае да се потопи.
Приспи ме някъде в полето
духът ми вечно там ще бди,
благодаря ти, алхимико,
че от лято, есен сътвори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
