С благодарност за това, че те имах!
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална.
От най-мечтаните не ми се случи…
Но днес, на нейната финална права
смирено и благодаря, че ме научи
философски да приемам нещата -
добри или лоши! Каквито – такива!
Лошите – поредни разпятия,
добрите – благ залък за стѝхове.
Оста̀ви ми… колкото – толкова.
Мога и с много, и с малко.
Много са спомените… за болка.
Малко са за благодарност… Жалко!
Като дъх покрай мене премина.
Като пясък между пръсти изтече.
На изпроводяк, на тебе, годино,
ще ти трябва урок… по човечност!
Не се нуждаем от чудо неземно!
Само рамо едно до всеки да има.
Здраве и любов - има̀не безценно
и причини за сто усмивки щастливи!
Виждаш ли? Желанието ми е скромно.
Повтарям го в края на всяка година.
Тръгвай сега! Дано чула е Новата!
С благодарност! За това, че те имах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
