С Богом, Галка
Реката днес е някак си смълчана.
Камбаната проплаква с глас неверен.
Не вярва никой, вече, че те няма.
Септември, бе рожден, но и последен.
И птиците се готвят да отлитнат,
но те ще се завърнат пролетта.
Сълзи, вместо усмивки бликат
и пълнят с мъка нашата река.
В кипящо вино, нож и кръст потапям.
и спомените почват да летят.
Кажи ми, как приятел се изпраща
щом няма път за връщане назад?
Подреждам думи като икебана.
Дали от горе ще ги прочетеш?
Не искам да използвам дума "няма",
но как това сама ще разбереш?
Нов щурец звездите ще разпява.
С Богом, Галка, вече ще си ти.
Раздялата ни, мъка я задавя.
В очите парят болка и сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
