С брезите
В косите на брезите,
заплетени в ресите,
по белите им ризи
таят смоли- забрави.
В тъжен смях от ехо
с усмихнатата скука,
досадите на дните,
капят с листата
и сълзите на брезата.
Утаени в очите
отшумяват плахи стъпки,
неискани покани от
изронени фасади…
В косите на брезите,
от жилавите колонки,
разпръсват се ресите,
никой вятър не желае,
да им каже,
къде ги разпилява…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
