С брезите
В косите на брезите,
заплетени в ресите,
по белите им ризи
таят смоли- забрави.
В тъжен смях от ехо
с усмихнатата скука,
досадите на дните,
капят с листата
и сълзите на брезата.
Утаени в очите
отшумяват плахи стъпки,
неискани покани от
изронени фасади…
В косите на брезите,
от жилавите колонки,
разпръсват се ресите,
никой вятър не желае,
да им каже,
къде ги разпилява…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
