С черни дрехи
С черните си дрехи
Камбанарията е срутена отдавна,
а попът се запива някъде на топло.
Смъртта обича и смелите, и другите.
Животът не обича никого!
Замръзнал старецът до старата си печка,
при топлината отлетял отдавна,
не чака попове да го опеят -
каквото е чакал, то е дошло.
Стоя пред черната машина,
затворен в свят от който няма мърдане
и всяка глътка казва "Ще се махнем",
и всяка глътка казва "Скоро!"
Но връщам се отново при стареца,
при глупавия поп, не помнещ нищо,
при срутена камбанария,
при хора някакви си някъде.
А тук е вече ден.
Антихристът дава знаци -
позволява, разрешава.
Хората са в черно.
Но защо?
Нима за толково години
тези хора не са сменили черните си дрехи?
Пък и за какво и да ги сменят?...
И те не искат празници да има!
Камбанарията е срутена отдавна,
а попът се запива някъде на топло.
Смъртта обича и смелите, и другите.
Животът не обича никого!
Замръзнал старецът до старата си печка,
при топлината отлетял отдавна,
не чака попове да го опеят -
каквото е чакал, то е дошло.
Стоя пред черната машина,
затворен в свят от който няма мърдане
и всяка глътка казва "Ще се махнем",
и всяка глътка казва "Скоро!"
Но връщам се отново при стареца,
при глупавия поп, не помнещ нищо,
при срутена камбанария,
при хора някакви си някъде.
А тук е вече ден.
Антихристът дава знаци -
позволява, разрешава.
Хората са в черно.
Но защо?
Нима за толково години
тези хора не са сменили черните си дрехи?
Пък и за какво и да ги сменят?...
И те не искат празници да има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
