Обичам вечер тихичко, във мрака,
във погледа ти да се взирам аз,
как искам и за миг да бе реалност,
до мене да си в този час!
Очите ти така обичам,
дълбоки и потайни са - уви,
във рамка всяка вечер те са с мене
в мечтите, сънищата, спомените ми дори...
В мечтите аз си те представям,
как лекичко пристъпваш ти към мен,
как слагаш длан на мойто тяло
и прошепваш "Винаги ще си със мен"...
Във сънищата те сънувам,
целувам устните ти за пореден път,
а спомените носят само болка вяла,
примесена с горчиво щастие и скръб!
И ако ти си моята отрова,
не искам глътка или две,
желая много силна доза,
да вкуся дяволското питие!
За мен си като блян вълшебен,
живееш в мене, разбери!
"Обичам те" - крещи сърцето,
тъгуват моите очи...
Как искам пак да си до мене,
да се докосна аз до твоето сърце,
но не на думи или във мечтите,
а реално искам да си с мен!
Устните ти искам да целуна,
нежният ти допир да усетя аз...
Жадувам те, това е всичко!
Моля те, прости ми, знам, че много искам аз!!!!
18.10.06.г. , на В.
© Катерина Всички права запазени
Поздрав и усмивка.