С демони се любя, боже
С демони се любя, Боже.
От тая черна чума, моля те ме избави.
Грешно е, но много го обичам,
едничката надежда си ми ти.
Той е толкова безмилостен и страшен
с черни лапи хванал ми е бялата душа.
Бягам... вечно бягам надалече,
но с тихи стъпки превзема ме в съня.
Хваща ме за гърлото и силно стиска,
възбужда се от моите сълзи,
с черните си лапи в душата бърка,
сърцето ми притиска - храни се като кърви.
Мирише ми на много изневери,
по раменете му се вият женските следи -
руси, черни и червени
на грешниците дългите коси.
Много пъти силно е целувал,
много пъти и разлюбван бил,
от ангел в демон се превърнал
и обичта дълбоко в себе си е скрил.
На Аграт изплащам греховете, Боже,
заради Лилит разпъва ме на кръст,
душата ми демона погубва
чрез нея търси свойта мъст.
А аз не спирам да го искам, боже.
От тая черна чума, моля те ме избави.
Грешно е, но много го обичам,
едничката надежда си ми ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natalie Всички права запазени