С демони се любя, Боже.

От тая черна чума, моля те ме избави.

Грешно е, но много го обичам,

едничката надежда си ми ти.

Той е толкова безмилостен и страшен

с черни лапи хванал ми е бялата душа.

Бягам... вечно бягам надалече,

но с тихи стъпки превзема ме в съня.

Хваща ме за гърлото и силно стиска,

възбужда се от моите сълзи,

с черните си лапи в душата бърка,

сърцето ми притиска - храни се като кърви.

Мирише ми на много изневери,

по раменете му се вият женските следи -

руси, черни и червени

на грешниците дългите коси.

Много пъти силно е целувал,

много пъти и разлюбван бил,

от ангел в демон се превърнал

и обичта дълбоко в себе си е скрил.

На Аграт изплащам греховете, Боже,

заради Лилит разпъва ме на кръст,

душата ми демона погубва

чрез нея търси свойта мъст.

А аз не спирам да го искам, боже.

От тая черна чума, моля те ме избави.

Грешно е, но много го обичам,

едничката надежда си ми ти...