С душа на беглец
С душа на беглец
аз не спирам към тебе да тичам.
Тичам без да мога да спра,
просто, защото... те обичам...
И ето – до теб стигам,
протягам ръце за прегръдка.
От вълнение дори не мигам
и въздух не мога да поема и глътка...
И отново стряскам се насън...
Ръцете ми обгръщат празното пространство.
И отново в мен започва да боли,
защото в сърцето твое за мене няма място.
С душата на беглец съм,
сама... в тъмнината,
навела глава,
аз пак за тебе плача.
Тихо е... а моята душа
при твоята иска да дотича.
© Николета Иванова Всички права запазени