С душата си да уловя
Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче
с ранено пърхащо крило,
да скрия в поглед на момиче
за двама мъничко гнездо...
във майчина сълза да сложа
най-благодарните искри,
пред бащиното сетно ложе
да коленича до зори...
да виждам онзи чуден огън,
пламтящ във детските очи,
и смях щастлив да ме подгони
под дъжд от слънчеви лъчи...
на камъка да проговоря,
за да разказва с леден глас
с реката как от век се бори
и се топи в пенлива страст...
във дните да намирам смисъл,
за да не спирам да вървя,
каквото Бог ми е написал,
с душата си да уловя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
