20.01.2010 г., 0:12

С дъх на дух

1K 0 3

С ДЪХ НА ДУХ

 

Прости ми! Прости ми,

че с мене трудно се живее.

Кали ни времето любима -

душа в която ум се смее.

 

И нему ще се извиня -

не го оставих да порасне.

Но хубаво си поживя -

насред оазиси прекрасни.

 

Глобални вихри мумии изсушиха,

а моето тяло мъченик

годините не съкрушиха -

със вас изглежда доста шик.

 

Сърцето мое на квартира

поет закъсал подслони,

а той така се интегрира -

в мен кукувица се роди.

 

Не, не е откачил,

но с нарцисизма си нахален,

кат кърлеж в мене се е впил

и иска да съм уникален.

 

Заразата пълзи в моите вени

и пука стихове безспир.

Дали не ще умрат обезкървени,

а аз да се превърна на вампир.

 

Ако безсмъртно стане моето тяло

тук стихове ще пиша векове.

Кога ли ще ви хапя - опустяло,

да има кой да ги чете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...