20.01.2010 г., 0:12

С дъх на дух

1K 0 3

С ДЪХ НА ДУХ

 

Прости ми! Прости ми,

че с мене трудно се живее.

Кали ни времето любима -

душа в която ум се смее.

 

И нему ще се извиня -

не го оставих да порасне.

Но хубаво си поживя -

насред оазиси прекрасни.

 

Глобални вихри мумии изсушиха,

а моето тяло мъченик

годините не съкрушиха -

със вас изглежда доста шик.

 

Сърцето мое на квартира

поет закъсал подслони,

а той така се интегрира -

в мен кукувица се роди.

 

Не, не е откачил,

но с нарцисизма си нахален,

кат кърлеж в мене се е впил

и иска да съм уникален.

 

Заразата пълзи в моите вени

и пука стихове безспир.

Дали не ще умрат обезкървени,

а аз да се превърна на вампир.

 

Ако безсмъртно стане моето тяло

тук стихове ще пиша векове.

Кога ли ще ви хапя - опустяло,

да има кой да ги чете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...