С Ежко Бежко на върха
С тежка раница на гръб,
Ежко тръгна в планината.
Взе си круши за из път
да си хапва сред гората.
Много дълго той вървя
под шишарките в елите.
Чак на билото се спря
под гнездата на орлите.
Там, приседна изморен
край отвесните скали.
Сам през този ясен ден
пожела да се качи
на върха на планината,
над смълчаните гори...
Там, където са гнездата
на соколи... и орли...
И Ежко, дръпна от торбата
макара, въже и пикел*.
И сложи каска на главата
за орловата обител...
А после, с дългото въже
се завърза за скалите!
И ловко с него той пое
да пълзи сред висините!
Но със раница в бодлите
беше трудно да върви!
И Ежко върна се в липите,
от гърба си я свали...
Метна я сред храсталака,
със шишарки я покри...
и без да мисли, и да чака,
пак започна да пълзи.
Сръчно ползваше въжето,
и бутилка с кислород...
Влажно беше му нослето,
по бодлите беше с пот!
Но криво-ляво... изкачи,
той върха на планината.
И бързо в нета се качи
да го видят днес родата!
Но как си беше на върха,
Ежко зяпна в храсталака!
Там, със круши във ръка
беше Сврака, дългокрака!
Тежко литна тя в небето,
край върха се извиси,
и със круши, сред полето
по корем се приземи!
А Ежко, почна да си пее:
- Кака Сврака ме краде!
Гръмко почна да се смее:
- Мойте круши ще яде!
И макар, и много гладен,
и без круши на гърба,
Ежко нямаше да страда,
той бе стъпил на върха!
* Пикел - приспособление за катерене в планините.
Юри
Йовев
Април 2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
