С гребена на добротата
Ако доброто знае да врачува
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен
и с часове коси разресва.
Дори да си нищожно дребен
не си забравен - и те харесва!
Ще вмъкне в плитка от лъчите
на утринното слънце ясно.
А после, влязло и в очите
ще те усмихва тихо... и прекрасно.
Ако доброто знае да врачува
не са му нужни твойте длани...
То знае, може би и чува?!
А може в тебе да остане!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
