С гребена на добротата

Ако доброто знае да врачува

ще види ли надежда в длани? 

Нима е сляпо? Дали чува 

кога да тръгне, да остане? 

Доброто носи златен гребен

и с часове коси разресва. 

Дори да си нищожно дребен

не си забравен - и те харесва!

Ще вмъкне в плитка от лъчите

на утринното слънце ясно.

А после, влязло и в очите

ще те усмихва тихо... и прекрасно.

Ако доброто знае да врачува 

не са му нужни твойте длани...

То знае, може би и чува?!

А може в тебе да остане!

Детелина И.Стефанова 🍀✍️