5.11.2009 г., 21:46

С жартиери или без...

1.7K 0 3

ЖАРТИЕРИ

 

Погледът ти

ме придърпва властно

и ме закача като жартиери

върху себе си.

Нужна съм ти,

да задържам дълго

симетрията

и същността

над повърхността

на психясалия ден.

Да инхалирам

нощното подлунно дишане.

Да запълвам илюзията ти

за съвършената жена.

И, докато свличам

бавно жартиерите,

сглобявам с пръсти

и горещи устни

парченцата

несъвършенство

от себе си...

 

Минус по минус прави плюс!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Миркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...