ЖАРТИЕРИ
Погледът ти
ме придърпва властно
и ме закача като жартиери
върху себе си.
Нужна съм ти,
да задържам дълго
симетрията
и същността
над повърхността
на психясалия ден.
Да инхалирам
нощното подлунно дишане.
Да запълвам илюзията ти
за съвършената жена.
И, докато свличам
бавно жартиерите,
сглобявам с пръсти
и горещи устни
парченцата
несъвършенство
от себе си...
Минус по минус прави плюс!
© Радосвета Миркова Всички права запазени