С какво да я излъжа, че е щастие?
В каквото съм повярвала е грешно.
Симфонията тръгна наобратно.
Откраднати, звездите са надежда,
пробляснала на лявото ми рамо.
Отдавна преброила съм морето,
във всичките му капки се удавих.
Но жаждата ме дърпа неусетно
към дъното, което ми остава.
Мълчанията свиват се по вените
и чувствам, че се губя и във себе си.
Когато пътят няма разклонение,
остава да се спусна в неизвестните.
По пясъка чертая си посоките
Когато най-обичах, задушавах се.
А болката достигнала до костите
С какво да я излъжа, че е щастие?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
