С какво да я излъжа, че е щастие?
В каквото съм повярвала е грешно.
Симфонията тръгна наобратно.
Откраднати, звездите са надежда,
пробляснала на лявото ми рамо.
Отдавна преброила съм морето,
във всичките му капки се удавих.
Но жаждата ме дърпа неусетно
към дъното, което ми остава.
Мълчанията свиват се по вените
и чувствам, че се губя и във себе си.
Когато пътят няма разклонение,
остава да се спусна в неизвестните.
По пясъка чертая си посоките
Когато най-обичах, задушавах се.
А болката достигнала до костите
С какво да я излъжа, че е щастие?
© Деница Гарелова All rights reserved.
