С коси от цвят на злато
(на дъщеря ми Виктория)
Очите ти като звезди блестят,
като морето сини са
и в синьото море се отразяват.
Усмивката ти искренна сияе.
По-слънчева от слънчев лъч е,
докосва ме и ме подканя да мечтая.
Ръцете си протягаш, с обич ме прегръщаш
(толкова са топли, че стоплят ми душата).
Дори да се намръщиш, ти пак оставаш същата -
сияеща и слънчева, с коси от цвят на злато.
Понякога се виждам като в огледало,
понякога дете съм - толкова съм крехка,
но винаги ръцете си за теб подавам.
Пак сила даваш ми и слънце си по моята пътека.
Изричаш „мама” плахо, както първата ти стъпка.
Поглеждаш ме и обич във очите ти намирам.
С любов наричаш ме и няма по-голяма тръпка.
Гласа ти детски винаги пред другите избирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
