20.07.2012 г., 9:58 ч.

С коси от цвят на злато 

  Поезия » Любовна
791 0 7

    (на дъщеря ми Виктория)

 

Очите ти като звезди блестят,

като морето сини са

и в синьото море се отразяват.

Усмивката ти искренна сияе.

По-слънчева от слънчев лъч е,

докосва ме и ме подканя да мечтая.

Ръцете си протягаш, с обич ме прегръщаш

(толкова са топли, че стоплят ми душата).

Дори да се намръщиш, ти пак оставаш същата -

сияеща и слънчева, с коси от цвят на злато.

Понякога се виждам като в огледало,

понякога дете съм - толкова съм крехка,

но винаги ръцете си за теб подавам.

Пак сила даваш ми и слънце си по моята пътека.

Изричаш „мама” плахо, както първата ти стъпка.

Поглеждаш ме и обич във очите ти намирам.

С любов наричаш ме и няма по-голяма тръпка.

Гласа ти детски винаги пред другите избирам.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??