С лъжа го сторих... за по-сигурно
“…А ми трябваше тази лъжа
да живея напук”...
Довереница (Дочка Василева)
Прекрасният черен цвят
на шапката ми не е
траур.
Опазил ме вече Бог...
(до един... всички измряха).
След тях, черното кремира
главните букви,
за да ги
събужда три пъти в
годината само
за чаша червено вино.
А какъв пламък имаха
те, какъв пламък...
Трябваше ми тази лъжа
с траура,
да реставрирам до бяло
кървавите петна
на времето спряло.
И онова салтомортале ми трябваше
да развържа синджирите
и да изиграя остатъка
с лудото – три напред, една и
две назад после.
Изсипах страха си -
пълен чувал
на десния бряг на Струма,
закърпих зениците,
изсъхнали от скоросмъртница люта
ракия
и дни луди зачаках, на куц крак
подскачайки.
Съблечи си костюма...
(поне веднъж ме послушай)
да огладя дните ти, нощите -
последните
до лъскавото на ножа -
и да
накълцам всичките ти захабени мисли.
(Тъй и не свикнах с вересиите на дребно,
нито пък да давам сапун на заем)...
Но,
гол и чист те искам,
още те искам –
и днес, и утре,
защото разбрах,че все още
треперят ръцете ми а ла Рихтер,
още треперят
и скалата им раздира тишината,
докосна ли се до дъното.
Броя стъпките ти - една, две...
кътам ги в плевнята,
чувам славея,
а
това е добре,
зазорила съм – значи,
ей там, на живия бряг на Струма...
С лъжа го направих - за по-сигурно,
но ти
не ми я прощавай.
© Веска Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Тъй и не свикнах с вересиите на дребно,
(нито пък да давам сапун на заем)..."
И аз
А между живия бряг и онзи срещу него
потъват и изплуват като думи
неказани,захвърлени и неми-
излъганите страхове на другите...
Радвам се Веси, че моето "Не повярвах"е провокирало такъв великолепен водопад от красива мъдрост.
-
Поздрав!
-
Разлюляваш...! Бягат ми буквите и мислите...!
-
Стегна ме в ляво! Силно, много силно...
Покланям ти се, Веси!!! -
разтърстващо стихотворение...великолепно.
Веси...ехтят в душата ми думите силни и истински...
невероятна си, прегръщам те...с обич. -
Благодаря ви!
Много ви благодаря! -
Радвам се, че прочетох! Поздрави!
-
Салтомортале...оплетено в лъжа?! Няма по рисковано от това! И защото ми разтрепери всички сетива, ще ти простя...Веси, опасна си!!!
-
Много мъдри думи ме докоснаха в стиха ти Веси! То и аз се губя понякога, ама и тебе не бях те видяла от доста време! Често си мислех за тебе! Радвам се, да те поздравя мила!
-
жив е брегът... и след нас, Весе
-
...10(коментара...)
Нали не си си помислила, че ей така, ще те прескоча.
Тук съм още от онзи ден. Но пазя тишина. Още дълго ще съм тук... и ще продължавам да пазя тишина, защото... трепери гласа ми а ла Рихтер. И още ще трепери, а скалата ще раздира тишината...
...и не ми благодари, просто при теб ми харесва()
п.п. Весии, да не е всеки ден, но нека не е на 6 месеца
-
Нали знаеш... Всяка дума е в сърцето! Как ми се иска да пишеш всеки ден! (като повечето стихоплетци в този сайт) Това е ТО - белият стих, след който ти е трудно да дишаш!
Обичам поезията ти, Веси! (И теб!!!) -
"Трябваше ми тази лъжа
с траура,
да реставрирам до бяло
кървавите петна
на времето спряло."
зазорила си... -
"Броя стъпките ти - една, две...
кътам ги в плевнята,
чувам славея,
а
това е добре,
зазорила съм – значи,
ей там, на живия бряг на Струма..."
Благодаря! -
Благодаря на всички постояли,почели!
-
Много силен стих!!!
Режат думите ти... -
Това е много, много добро!Поздрав!
-
Там на живия бряг....,за да оживеем нали...Невероятна си знаеш...Прегръдки от мен!!!
-
Ей, Доня, най-сетне!
Лиспваха ми стиховете ти и ударите под чука на думите ти! -
хард - не, ами ХАРД. просто да (не) ти е, Доня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кървавите петна
на времето спряло."...
Особено почувствах стихотворението ти, Веси...
Радвам се, че отново те чета и те поздравявам!!!