Сълзи, сълзи... Спри ги! Моля те!
Очите ме заболяха – моите,
a твоите – все са си така усмихнати,
макар че любовта ми върна ти.
Боли, боли... Сърцето боли ме...
Ела и прегърни ме! Стопли ме!
Не искаш сърцата ни заедно да туптят.
Искаш да си търся нов път.
Спомени, спомени – камъни идващи,
връхлитащи, разрушаващи, убиващи
сърцето, душата, тялото, мисълта,
но най-вече любовта.
Любовта, любовта – така съкровена,
защо не може да бъде споделена?
Аз, ти, твоята ръка, моята ръка,
на устните ти – засъхнала моята сълза.
Мечти, мечти... Не! Само една –
да усещам твойта топлина,
страст, нежност и желание,
да бъда с теб без страдание.
Ела! Ела! Как те искам!
До тебе силно пак да се притискам!
С жест, усмивка, дума ти да ме целуваш,
а в останалото време – със мене да танцуваш.
© Суси Всички права запазени