Сълзи, сълзи... Спри ги! Моля те!
Очите ме заболяха – моите,
a твоите – все са си така усмихнати,
макар че любовта ми върна ти.
Боли, боли... Сърцето боли ме...
Ела и прегърни ме! Стопли ме!
Не искаш сърцата ни заедно да туптят.
Искаш да си търся нов път.
Спомени, спомени – камъни идващи,
връхлитащи, разрушаващи, убиващи
сърцето, душата, тялото, мисълта,
но най-вече любовта. ...