С мислите на "ти"...
Когато в сянката на здрача
остана с мислите на „ти",
и никой на вратата ми не чака,
и самота край мен кръжи...
тогава в мен се борят чувства,
поглъщат всеки мой копнеж...
Любов раздавах, но в боклука
захвърляли са тази „вещ"...
Кому ли трябва горест жална?
Кой иска болка да крещи,
в гърдите му да бъде рана
и само рядко да шепти?
Изпращам мисли уморени
за малко в някой тих хотел
да отморят и вдъхновени
да дойдат, с чуден акварел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
