Александър7 (Мариян)
48 39
2.02.2013 г., 10:53 ч.

(С)мисъл 

  Поезия
570 0 2

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,

като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.


С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна?
Мирно да си легна и да знам, че после ще е утре.
Да знам, че онзи мост не мисли веч да рухва.
Навярно пак ще бъда гладен. Но осмислен пък
                                                                  отвътре.

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??