Feb 2, 2013, 10:53 AM

(С)мисъл 

  Poetry
571 0 2

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,

като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.


С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна?
Мирно да си легна и да знам, че после ще е утре.
Да знам, че онзи мост не мисли веч да рухва.
Навярно пак ще бъда гладен. Но осмислен пък
                                                                 
отвътре.

© Мариян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??