Ладида (Ема Венева)
123 240
3.11.2007 г., 18:44 ч.

С моя бунт какво стана? 

  Поезия » Оди и поеми
732 0 2
С моя бунт какво стана?
Изоставих ли го?... Не съм!
Получих ли, каквото исках,
имам ли го?... Не знам!

Какво стана с моите спомени,
спомням ли си още? Не помня...
Какво стана с битките водени,
водя ли ги?... Сега съм по-скромна.

Не е знаме чудно смелостта ми,
а моята е даже много смешна:
никога я няма смелостта ми,
а друг път просто ме оставя лесно.

Накъде отивам?
Няма да ми бъде
интересно скоро, разбирам!

Очите ми се затварят денем
и се отварят вечер широко.
За нещо интересно, ама много, дебнат –
и аз искам да забравя,
и аз искам да не помня,
че дните ми минават главоломно,
да намеря нощите удобни,
да се спася от разговор със себе си:
не искам този разговор да проведа!
Да избегна да се разбирам сама,
че страшно се боя от звяра в мене си!

Най-хубавата музика да събера?
Да я хвърля наоколо? Да викам силнo?
Да усещам ли, когато не се усещам обичана
и как да заобичам себе си стилно?

Да вървя по пътища,
за които никой не знае още ли?
Да отида в градини красиви ли,
в сънища ронливи ли да търся бъдещето?
Да събирам песни от минало измислено ли?

Няма я смелостта ми
и паника безсмислена ме хваща!
Да се отскубна от тези лъскави окови,
сребърни – се захващам!

Дрънчи, все едно никога не е бил чуван,
телефонът ми, в чантата.
Търси ме единствената ми любов,
единствената ми любов ме търси спешно:

не вдигам телефона си
и "есемеси" ми изпраща!

Обичал ме: иска от мен да съм готова,
сега вече наистина ме е страх много,
че всичко е наред според него,
а на мен ми остава само да бягам.

Какво стана с моя бунт?
Изоставих ли го? Не съм!
Получих ли каквото исках,
имам ли го?... Не знам.

© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??