С Невидими ръце
Врата отдавна заключена,
отвори ти с невидимите си ръце.
Плисна в мен любов - забравен ручей -
в душата и в невинното сърце.
И аз - дете, застанала на прага,
вцепенена, сякаш пред видение.
Молитви към теб изричам,
от тук да ме отведеш.
Тревата шумоли под нозете ми забързани,
вятъра, косите ми пилей.
Аз крещя от любов, задъхвам се -
порива не бих могла да овладея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
