С нея...
В небеснолилави зачатия
пристъпва новата смърт.
Захвърлила своята рокля-апатия,
идва гола, по любов...
Смачкани листи хартия
са чувствата в мен.
Тя опитва се да ги събира,
да ги изглади...
Безвъпросно се гледаме,
всички отговори знаем.
И извивките на телата си -
разпалени в огъня думи
и оскърбени от думи огньове...
Усещането е взаимно.
Как до изгрев сме една във друга
и боли ни силно.
В тъмнолилави агонии
се разделяме с отричащи въздишки.
Обличаме и роклите-иронии.
До следващата среща - пак самички...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
много интересно ги измисляш (искам да напиша изплезено,ама като не може 
