А да те обичам, коства много.
Цял един живот - млъчание
и въпреки, че с лекота го мога,
липсите са равни на страдание.
Да те обичам, навярно е присъда.
Да те нося, сякаш съм жигосана.
Сякаш друга не бих могла да бъда
и от Вселената, с тебе омагьосана!
Да те обичам, всъщност е награда.
С най-истинското чувство ми се случи!
Дори, когато всичко друго се разпада,
от мене обич само ще получиш!
© Галина Кръстева Всички права запазени