С обич и сатен
С обич и сатен
Обичам те,
когато вечер при мен се връщаш уморен,
на раменете си света понесъл,
но в погледа с искри за мен.
Обичам те,
когато грейваш в усмивка малко притеснен,
от букетче, което си донесъл
с панделка от обич и сатен.
Обичам те,
когато се отпуснеш до мен копнежно - кадифен,
забравил и слова, и мисъл
и прегръдка само е от теб до мен.
Обичам те,
когато после на твоите целувки падна в плен
и нищо друго няма смисъл,
а само ти и аз... на белия сатен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
