С поглед
С поглед празен, адресиран,
търся светло в тъмнина.
С поглед тъжен, неразбиран,
гледах в твоята душа.
С поглед празен аз потъвах,
крадях от твоите очи.
С поглед рисувах и превръщах
камъни в сълзи.
С поглед нежен към душата
гледах в твоята съдба.
Този поглед не престана
да познава по очи, а не - на ръка.
С поглед, черен и окален,
аз говорех и то - без думи.
Премахвах поглед самохвален!
Твоят поглед гледа, моят не мълчи!
С поглед пробит от мъка,
с поглед, присвит и изчакващ,
аз изграждах своя препоръка.
С поглед очите ти изваждах!
С поглед насълзен се опитвах да се взирам.
С поглед празен те опразних!
Само с поглед те презирам,
своя поглед аз напълних.
С поглед, пълен вече със сълзи,
видях всичко без думи,
видях те с двете си очи.
Това е моят поглед, ако можеш го купи!
Погледът ми къде пак бяга,
през стаята голяма къде сега търси!
През тъмната стая преминава,
спря се на нечии очи.
Само погледът ми все говори,
само погледът мълчи!
Само погледът ми те пребори,
ако можеш, ела и го вземи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
