agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 619
20.06.2009 г., 22:50 ч.

С последни сили 

  Поезия
1046 0 18

  

Молитва - Изповед - Мечта

 

 

 

 

Не ме замеряй с камъните тежки,
на черните си мисли и слова,
не ме изпивай с поглед „нечовешки” - 
не съм готова – не и за това.

Попитай ме, когато пак си тръгнеш,
от моята изтръпнала душа,
дали успя безкръвно да изтръгнеш
последната искра... дали греша...

Ти може би ще идваш още нощем
в отровената и безбрежна степ...
да полудуваш в моя свят залостен,
да хвърлиш пак умът ми във вертеп...

А може би си мислиш, че съм дявол, 
цинично сложил маска на дете,
че болното съзнание – мъгляво,
убийствени коварности плете...

***
Но не – душата ми е още бяла,
напира още смело съвестта,
оглежда се във твойто огледало
и търси да открие любовта...

Защото Тя е тиха и красива -

не са ѝ нужни наш’те суети.

Ухае чувствено - на роза дива – 
божествено, но има и... бодли...

Внезапно свойте истини забива
и руква бясно алената кръв,
тогава ти усещаш, че е жива
и хвърля в теб поредната си стръв...

***
Не ме оставяй, моля те, на мрака -
сърцето ми без жал да разяде...
С последни сили огъня ще чакам,
погубващото зло да пояде...

За да открием утро – чисто, свято
доверие да дишаме, игриви

да тичаме във новото ни лято,
завинаги по детски и щастливи...

***
Събуждам се, а обичта ти нежна,
тихо приседнала, шепне до мен...
За нея ще съм истински прилежна, 
попаднала в красивия ти плен...



© Агапея Полис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??