С последни сили
Молитва - Изповед - Мечта
Не ме замеряй с камъните тежки,
на черните си мисли и слова,
не ме изпивай с поглед „нечовешки” -
не съм готова – не и за това.
Попитай ме, когато пак си тръгнеш,
от моята изтръпнала душа,
дали успя безкръвно да изтръгнеш
последната искра... дали греша...
Ти може би ще идваш още нощем
в отровената и безбрежна степ...
да полудуваш в моя свят залостен,
да хвърлиш пак умът ми във вертеп...
А може би си мислиш, че съм дявол,
цинично сложил маска на дете,
че болното съзнание – мъгляво,
убийствени коварности плете...
***
Но не – душата ми е още бяла,
напира още смело съвестта,
оглежда се във твойто огледало
и търси да открие любовта...
Защото Тя е тиха и красива -
не са ѝ нужни наш’те суети.
Ухае чувствено - на роза дива –
божествено, но има и... бодли...
Внезапно свойте истини забива
и руква бясно алената кръв,
тогава ти усещаш, че е жива
и хвърля в теб поредната си стръв...
***
Не ме оставяй, моля те, на мрака -
сърцето ми без жал да разяде...
С последни сили огъня ще чакам,
погубващото зло да пояде...
За да открием утро – чисто, свято
доверие да дишаме, игриви
да тичаме във новото ни лято,
завинаги по детски и щастливи...
***
Събуждам се, а обичта ти нежна,
тихо приседнала, шепне до мен...
За нея ще съм истински прилежна,
попаднала в красивия ти плен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
