Любовта от приказките, струваше ми се така далечна,

видимото ме разочароваше, забравена бе тя от хората.

И изведнъж, в миг дойде при мен, почука на вратата ми-

точно такава каквато я описват поетите в стиховете си.

И появи се ти в живота ми, за да повярвам

в това което вече не се вярва.

И днес сенките от миналото не сълзят, превърнаха се в един урок -

че най - доброто предстои, когато обичаш настоящето си.

И всичко във света ми придобива нов смисъл, този да обичаш.

Не знам дали известно е на хората, какво е да вървиш по звездите?!

Но с теб, бих се изгубила във всеки звездоброй и във всеки лабиринт!

С теб, знам че Бог наистина ни обича и слуша молбите ни!

И не си представям свят в който теб те няма, и ръцете ни не са заедно!

С теб нямам страх дори от самата смърт,

защото сърцето ми е в теб…

С теб всичко е толкова естествено, направи от мен по-добър човек!

И каквото и да се случва, един другиго в обятията ще бъдем,

и с теб се виждам и след сто години как те обичам всеки ден повече.