21.04.2024 г., 23:06

С теб…

877 2 2

 

Любовта от приказките, струваше ми се така далечна,

видимото ме разочароваше, забравена бе тя от хората.

И изведнъж, в миг дойде при мен, почука на вратата ми-

точно такава каквато я описват поетите в стиховете си.

 

И появи се ти в живота ми, за да повярвам

в това което вече не се вярва.

И днес сенките от миналото не сълзят, превърнаха се в един урок -

че най - доброто предстои, когато обичаш настоящето си.

И всичко във света ми придобива нов смисъл, този да обичаш.

 

Не знам дали известно е на хората, какво е да вървиш по звездите?!

Но с теб, бих се изгубила във всеки звездоброй и във всеки лабиринт!

С теб, знам че Бог наистина ни обича и слуша молбите ни!

И не си представям свят в който теб те няма, и ръцете ни не са заедно!

 

С теб нямам страх дори от самата смърт,

защото сърцето ми е в теб…

С теб всичко е толкова естествено, направи от мен по-добър човек!

И каквото и да се случва, един другиго в обятията ще бъдем,

и с теб се виждам и след сто години как те обичам всеки ден повече.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Катя! 💞🤗
  • "И появи се ти в живота ми, за да повярвам в това което вече не се вярва" - много хубаво си го казала. Светът е пълен с неверници.
    Хареса ми.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...