С вкус на космични векове
Дъх на обич, с вкус на космични векове,
в чистия копнеж на сърцето ти открих.
Минутите преливат във магични часове,
възторжените ти флуиди превръщам в стих.
На екс живеем в пределите на шарен свят,
бъдеще от светлина ден след ден градим.
И Виенски валс за душите ни е звук познат,
към утрини от слънчеви лъчи с теб вървим.
С поглед горещ превръщаме зима в топлина,
думите са скъпи перли от времето родени.
С чувствата си насищаме света със доброта,
от звездите ярки ние ще сме вдъхновени.
Няма на Земята друга по-вълнуваща жена.
Ти си разцъфнал цвят сред пролетни треви,
към духовния рай мечтаната от мен врата.
Губим се и се откриваме в небесни синеви.
С обичта си пулса на времето ще спрем,
убедени в смисъла на вечната й красота.
Силите си за вълшебния миг да отдадем,
животът превърнат в триумф на любовта.
Орлите се реят високо в синьото небе,
на свободата изящен природен знак.
Да изкачиме в себе си всички върхове,
на послание за щастие да бъдем флаг.
Над притихващия град нощта се спуска,
мислите потъват в дълбок и цветен сън.
Божествената тръпка нас не ни напуска,
отново утре ще сме най-влюбеният звън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
