21.04.2014 г., 19:53

С вяра лична се променям

1.1K 0 22

С ВЯРА ЛИЧНА СЕ ПРОМЕНЯМ

 

Не мога даже да заплача,

замръзнали реки са чувствата…

Пак думи се редят безгласно,

в главата смисълът пречупват.

 

На мислите потокът буен

прескача знаците със сила…

Да бъда камъка забулен,

с воал-ефир не балансирам.

 

Със залези говоря вечер,

за свят и правда онемели…

А сутрин изгреви извечни

прошепват тайните – в моменти.

 

Ще парят ли пак чужди буци,

заседнали в гърди сломени…

Със своя смелост се събуждам

и с вяра лична се променям.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...