С ВЯРА ЛИЧНА СЕ ПРОМЕНЯМ
Не мога даже да заплача,
замръзнали реки са чувствата…
Пак думи се редят безгласно,
в главата смисълът пречупват.
На мислите потокът буен
прескача знаците със сила…
Да бъда камъка забулен,
с воал-ефир не балансирам.
Със залези говоря вечер,
за свят и правда онемели…
А сутрин изгреви извечни
прошепват тайните – в моменти.
Ще парят ли пак чужди буци,
заседнали в гърди сломени…
Със своя смелост се събуждам
и с вяра лична се променям.
© Санвали Всички права запазени
Хубави празнични дни!