Сам
Аз ли? Аз отново съм сам.
С ръце в джобовете по уличката крача,
пораснал съм, казват, голям,
а страшно ми се иска да плача.
В главата пияна мътилка блуждае,
очите горят, но няма сълзи,
и ликът ù прекрасен отново сияе
в крехки неповторими звезди.
Ах как исках устните ù нежно
в мрака да целувам,
и носен от щастието леко,
в безширна радост да плувам.
Аз съм воин! Сред легионите ще оцелея
и страшни ще са моите стрели,
но любовта, вярата, стремежът да живея...
останаха момчешки мечти.
Уви, и илюзиите поемат нанякъде,
в небето облаци, неми орли,
а нея я няма, няма я никъде,
тишина, самота и звезди.
Аз ли? Аз и сега съм сам!
И отново по същата уличка крача,
израснал съм, казват, голям,
и не мога, не искам да плача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Младенов Всички права запазени
