Сърцето много пъти ти прости.
За теб последен беше всеки грях.
Но да прощава то се умори,
и без любов да свикна не успях.
Това което с тебе имах аз
за два живота стигаше ми, знай!
Но свърши вече всичко между нас!
Бяха твоите лъжи без край.
Желаех нощем твоите ръце
и исках да ме любиш до забрава.
Самотно беше моето сърце.
Та на какво ли то да се надява? ...