25.06.2010 г., 22:24 ч.

Сама 

  Поезия
541 0 1

Сълзата в очите напира,
мъката безспирно умира,
само болката…
не угасва, не спира!

Тлее тя дълго във мене,
припомня за отминалото време,
боли ме, боли и не спира…
само в дълбокия спомен се взира!

Душата ми плаче за тебе,
сърцето крещи „върни онова време”,
но сълзата още напира…
напира, чувайки гласа ти, който умира!

© Йоана Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??