Сама

Jun 25, 2010, 10:24 PM

Poetry

599 0 1

Сълзата в очите напира,
мъката безспирно умира,
само болката…
не угасва, не спира!
Тлее тя дълго във мене,
припомня за отминалото време,
боли ме, боли и не спира…
само в дълбокия спомен се взира!
Душата ми плаче за тебе,
сърцето крещи „върни онова време”,
но сълзата още напира…
напира, чувайки гласа ти, който умира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сама

Искате да прочетете повече?

Random works