Сама
Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася
и не зная как да продължа.
Коя съм аз? Къде съм?
Кой път да извървя?
Като слана жестока измамите
попариха изстрадалата ми душа.
Очите ми са сякаш слепи
и рея се в простор от мъка и тъма.
Коя съм аз? Къде съм?
Дали във пламъци ще изгоря?
Сърцето ми тъне в мрак и самота
и трудно себе си познавам
зад воала от лъжи и грехота.
Объркана пристъпвам тихо
и сълзите ми се сливат със дъжда.
Коя съм аз? Къде съм?
Ще ме спаси ли някой или съм съвсем сама?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахинора Бориславова Всички права запазени
