Сама
Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася
и не зная как да продължа.
Коя съм аз? Къде съм?
Кой път да извървя?
Като слана жестока измамите
попариха изстрадалата ми душа.
Очите ми са сякаш слепи
и рея се в простор от мъка и тъма.
Коя съм аз? Къде съм?
Дали във пламъци ще изгоря?
Сърцето ми тъне в мрак и самота
и трудно себе си познавам
зад воала от лъжи и грехота.
Объркана пристъпвам тихо
и сълзите ми се сливат със дъжда.
Коя съм аз? Къде съм?
Ще ме спаси ли някой или съм съвсем сама?
© Ахинора Бориславова All rights reserved.
