23.10.2018 г., 8:45

Сама 3

728 0 1

Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам... 

 

Свиквам да бъда сама в нощта,
но ми е трудно,за сега,
опитвам болката няма да скрия,
от себе си дори и от съзнанието да я изтрия.

 

Каквото и да направя,не мога да заспя.
Не ме лови ангелът на съня.
И дори да знам,че мога за нищо да не мисля,
така мога и самотата да премисля...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...