Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам...
Свиквам да бъда сама в нощта,
но ми е трудно,за сега,
опитвам болката няма да скрия,
от себе си дори и от съзнанието да я изтрия.
Каквото и да направя,не мога да заспя.
Не ме лови ангелът на съня.
И дори да знам,че мога за нищо да не мисля,
така мога и самотата да премисля...