23 окт. 2018 г., 08:45

Сама 3

734 0 1

Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам... 

 

Свиквам да бъда сама в нощта,
но ми е трудно,за сега,
опитвам болката няма да скрия,
от себе си дори и от съзнанието да я изтрия.

 

Каквото и да направя,не мога да заспя.
Не ме лови ангелът на съня.
И дори да знам,че мога за нищо да не мисля,
така мога и самотата да премисля...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...