9.05.2007 г., 16:07 ч.

Сама... 

  Поезия
581 0 2
Тъмно е, а аз те чакам в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
смъртта с дни, с дни се протака,
отклони безусловно тихия зов...

Тъмно е, а аз съм безсилна,
отново, пак съм сама,
тъмно е... пронизва ме болката силна,
породена от смъртна тъма...

Думи с жестоки остриета в мен се впиват,
не жалят крехкото лице,
сълзи-реки по мен се изливат,
без милост изгарят младото лице...

Сама, сама умирах в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
виках те, в безкрая аз те чаках,
но ти не се обърна, не чу отчаяния зов...

Така съдбата за мен е решила,
да не открия аз любовта,
в сърцето малко тайно се е скрила
и ден след ден нашепва: сама... сама... сама...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз се влюбвах,и пренасях се
    във ада на несбъднати мечти.
    Но вярвай ми!Една любов е истинска
    и Бог сърцето ти със нея ще дари.
  • но не за дълго сама..
Предложения
: ??:??