Сама...
Тъмно е, а аз те чакам в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
смъртта с дни, с дни се протака,
отклони безусловно тихия зов...
Тъмно е, а аз съм безсилна,
отново, пак съм сама,
тъмно е... пронизва ме болката силна,
породена от смъртна тъма...
Думи с жестоки остриета в мен се впиват,
не жалят крехкото лице,
сълзи-реки по мен се изливат,
без милост изгарят младото лице...
Сама, сама умирах в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
виках те, в безкрая аз те чаках,
но ти не се обърна, не чу отчаяния зов...
Така съдбата за мен е решила,
да не открия аз любовта,
в сърцето малко тайно се е скрила
и ден след ден нашепва: сама... сама... сама...
в мрака на несбъдната любов,
смъртта с дни, с дни се протака,
отклони безусловно тихия зов...
Тъмно е, а аз съм безсилна,
отново, пак съм сама,
тъмно е... пронизва ме болката силна,
породена от смъртна тъма...
Думи с жестоки остриета в мен се впиват,
не жалят крехкото лице,
сълзи-реки по мен се изливат,
без милост изгарят младото лице...
Сама, сама умирах в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
виках те, в безкрая аз те чаках,
но ти не се обърна, не чу отчаяния зов...
Така съдбата за мен е решила,
да не открия аз любовта,
в сърцето малко тайно се е скрила
и ден след ден нашепва: сама... сама... сама...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
