U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
1.07.2007 г., 8:51 ч.

Сама 

  Поезия
772 0 3
Аз гледам в хиляди очи, но не съзирам
 онази преданост, а блудкава заблуда...
Другари всеки ден ми се усмихват,
но тяхната усмивка ми е чужда...
.............................
преструват се, че ме разбират!

Държа приятелски ръце във своята ръка,
вървя до тях, но някак без да храня вяра,
че всеки егоист е в този свят
и в трудност рядко се помага.

Навярно много съм предавана,
но повече не вярвам на това,
"приятел в трудност се познава" -
наивни и сладникави слова!

Живея с тях, онези, дето пишат се
в тефтера за приятели до гроб,
а всички до един са хищници,
сами копаят ти го с всеки миг живот!

Усмихват ми се хиляди уста,
красиви, и нетолкова,
но всички
отрова крият в своите недра
и във ръката тихо ножа стискат!

Не съм сама, но чувствам се такава,
по-изоставена от всеки друг!
Най-тъжно е тогава,
когато сам си сред приятели
"добри"!

Живея с тях един живот,
когато има празник,
всички сме "приятели"!
Опра ли дъно, няма никого наоколо,
това е истината без приказни
измислици
за феи и летящи дракони!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така ще е... Няма да те успокоявам
  • Има огромна доза истина в това, което си написала, Кристина. За съжаление ...
  • "Hе съм сама,но чувствам се такава"..Много ми е познато но точно когато си мислим че сме сами караме любимите ни хора да се отдръпват от сърцата ни...
Предложения
: ??:??