Сама
онази преданост, а блудкава заблуда...
Другари всеки ден ми се усмихват,
но тяхната усмивка ми е чужда...
.............................
преструват се, че ме разбират!
Държа приятелски ръце във своята ръка,
вървя до тях, но някак без да храня вяра,
че всеки егоист е в този свят
и в трудност рядко се помага.
Навярно много съм предавана,
но повече не вярвам на това,
"приятел в трудност се познава" -
наивни и сладникави слова!
Живея с тях, онези, дето пишат се
в тефтера за приятели до гроб,
а всички до един са хищници,
сами копаят ти го с всеки миг живот!
Усмихват ми се хиляди уста,
красиви, и нетолкова,
но всички
отрова крият в своите недра
и във ръката тихо ножа стискат!
Не съм сама, но чувствам се такава,
по-изоставена от всеки друг!
Най-тъжно е тогава,
когато сам си сред приятели
"добри"!
Живея с тях един живот,
когато има празник,
всички сме "приятели"!
Опра ли дъно, няма никого наоколо,
това е истината без приказни
измислици
за феи и летящи дракони!
© Кристина All rights reserved.
Така ще е... Няма да те успокоявам