18.01.2013 г., 15:45

Сама и със теб

948 0 1

Тръгваш си бавно, в нощта

оставяш и мене сама. Неспокойни

мисли, въздишки по теб, но защо ли?

Защо си такъв нетърпим?

 

Хиляди въпроси, оставяни

като глътката въздух

във празната стая да висят безучастни.

Караш ме да говоря сама!

 

Спокойна изглеждам,

отвътре крещя.

Няма кой да ме чуе -

при нея си, знам, и пак те желая!

 

Сърцето ми плаче, душата ридае,

мой да си, но няма да стане.

Отивай си ти, аз ще остана,

и без тебе ще мога, и без теб ще съм цяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...