Тръгваш си бавно, в нощта

оставяш и мене сама. Неспокойни

мисли, въздишки по теб, но защо ли?

Защо си такъв нетърпим?

Хиляди въпроси, оставяни

като глътката въздух

във празната стая да висят безучастни.

Караш ме да говоря сама!

Спокойна изглеждам,

отвътре крещя.

Няма кой да ме чуе -

при нея си, знам, и пак те желая!

Сърцето ми плаче, душата ридае,

мой да си, но няма да стане.

Отивай си ти, аз ще остана,

и без тебе ще мога, и без теб ще съм цяла!