Сами
Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час.
Сега е чисто у дома –
стерилна, мрачна чистота.
И музиката не гърми –
съседите ни да смути.
И… много ни е хлябът цял!
Но, чуй, часовникът е спрял,
а в детската ни стая,
тегне тягостна омая.
Сега от тишина боли,
а свободата ни горчи!
В притихналия празен дом
завръщаме се мълчешком
с надеждата, че тия дни
ще звъннат наш'те дъщери
и внучката със сладък глас
ще шепне: “Искам да съм с вас!”
Повтаряме една мечта –
да хлопне нашата врата
и с този мил очакван звук
животът да се върне тук.
Но пак се нижат дни след дни,
а ние с тебе сме сами…
И все по-малко ни се спи,
във мрака вперили очи,
пак бършем тайничко сълзи
и в тихия вечерен час
нашепва болката у нас,
че тъй са тъжни и сами
и други майки и бащи.
Дъждът от сълзи в нас вали.
От самотата тъй боли!
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как хубаво си изразила копнежа по "отлетелите " деца!
-
Почувствах!
-
Нищо сме без децата.
-
Да Генче мъчно ни е за децата, но както казва синът ми "Ако на 30 год. още ти висях на врата нямаше да се гордееш с мен"... Излетяли са от гнездото навреме. Май ни е мъчно за младостта, за годините с малки ръчички в нашите...Чудесен стих с емоции.
-
О, Гени, трогателно, насълзи ме! Самотата е лошо нещо. Много хубаво пишеш, чудесно си изразила тези емоции!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
