Сами
827
0
0
Сами
Липсваш ми рано сутринта,
в тишината на деня, когато
небето побеляло притиска
зeмята, клоните мръзнат,
а вятърът гони листата и те са сами.
И всичко това така ми тежи!
Липсваш ми после, когато вали
сякаш сълзи капят от моите очи,
а хората бързат, не чуват,
времето лети, а клоните голи
и черни танцуват, все така са сами.
И всичко това така ми тежи!
Липсваш ми вечер, когато
вятърът бута заскрежените клони и
те потропват глухо в нощта, а небето,
тъй черно, е покрило звездите и
някъде в мракате те греят и са сами.
И всичко това така ми тежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
