Той вървеше през улицата улюлявайки се ту в една посока, ту в друга. Дъждът се беше пропил в дрехите му и отмиваше горчивите сълзи, които се стичаха от неговите очи. Споменът за неговата приятелка го преследваше неуморно. Знаше, че всичко между тях е приключило, но той така и не можа да преглътне истината, че тя е в обятията на друг. Все още я обичаше по онзи неуписуем начин, за който беше чел само в книгите. Внезапно го обвзе една ужасяваща мисъл. Той си беше наумил, че тази болка може да спре само по един-единствен начин, да сложи край на живота си. През целият път до вкъщи, обмисляше целият сценарий. Дали ще боли? Бързо ли ще свърши? Какво ще стане, когато научат семейството и приятелите му? Но болката по изгубената любов взе превес над расъдака му и беше твърдо решил да го направи. Най сетне се прибра у дома. Светна лампите и видя малкото си приятелче, Бакстър. Кученце на една годинка, което неговата любима му подари за последният роден ден. В този миг нахлуха в съзнанието му споме ...