Само бучка пръст
Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя.
Ще тежат върху мене чуждите стъпки.
Ще се вслушвам да чуя своите думи
от чужди уста.
Ще се радвам на разцъфнали пъпки.
Земя, погрижи се за мойте деца!
Нека вкусят от благата ти чудни
и дори във простор от любов да летят,
приеми ги при теб да се върнат!
Нека дълго да крачат по теб!
Във добро и във лошо човеци да бъдат!
Краят дойде ли, да не скърбят,
търпеливо ще чакам да ги прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
